Социални дейности - обучение със Силвета Папазян
На 21.11.2015 г. се проведе първото
обучение на студентите в Социален проект „Щъркелите”. Лектор бе Силвета Гарабед
Папазян, магистър по културология и Социални дейности, специалист по индивидуално
и фамилно консултиране на деца и семейства в риск, кризисна интервенция, обща и
детска психология, работа с рискови групи, в това число лица, употребяващи
наркотици, деца с увреждания, деца на улицата, бежанци и др.
|
Бяха
разгледани социалните услуги в България, нормативните рамки, актуалните
политики, както и иновативните подходи в социалната работа у нас и в Европа.
Специален акцент бе поставено върху децата и процеса на тяхното възпитание и
образование, сигурност и здраве, стабилна жизнена среда и придобиването на
социални умения за общуване.
Основополагаща роля в този процес играе семейството като обгрижваща и подкрепяща среда, в която детето се изгражда като личност и придобива първите си социални умения, общувайки с близките си, приятели и съседи. Именно в семейна среда още от най-ранна детска възраст би следвало да се стимулират неговите творчески изяви и влечението му към изкуство и спорт.
Имайки
предвид социалният характер на проекта „Щъркелите”, Силвета Папазян засегна темата
за националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в
Република България” и начините, по които тя се реализира – това е една от
актуалните български политики за прилагане на нов подход и реформа, свързана с
преход от един тип грижа – институционален (специализирана институция, дом) към
мрежа от социални услуги в общността.
През 2009 г. в България
функционират 25 специализирани институции (домове за деца с увреждания, лишени
от родителска грижа и домове за медико-социални грижи) с 1400 деца. В момента те
са 11, с около 60 деца и младежи. Планира се до края на 2015 година да бъдат
закрити всички домове. По данни на Държавната агенция за закрила на детето
(ДАЗД), 718 деца са поети от услугата „приемна грижа”. |
Деинституционализацията
има за цел да създаде условия за социално включване, гарантиране правата на
децата и подобряване на тяхното здраве, осигурявайки им дом, равен достъп до качествено образование и премахване на всякакви форми на насилие срещу тях. В новите
Центрове за настаняване от семеен тип се прилага индивидуалния подход към всяко
дете, съобразен с неговите конкретни нужди.
Силвета
Папазян се спря на видовете социални услуги и разясни какво представляват
центровете за временно настаняване, преходните, наблюдаваните и защитените
жилища за хора с увреждания, кризисните центрове и тези за обществена подкрепа.
Посоката е в изграждане на умения за самостоятелен живот у хората с увреждания,
които до този момент изцяло са разчитали на чужда помощ.
Обучението завърши с
практическа работа, където студентите имаха възможност да изразят своето лично
мнение и да дискутират по различни социални проблеми.