Честито Рождество Христово!

Преди повече от 2000 години във Витлеем се родило едно необикновено бебе. Майка му Мария и баща му Йосиф го нарекли с традиционното еврейско име Иисус.

„Защо това бебе било необикновено?“ – попитало едно малко момченце с широко ококорени очи. То, както и всички малки деца, задавало много въпроси и обърквало възрастните, които не знаели как да обяснят сложните неща така, че и децата да ги разберат.

„Това малко бебе било очаквано от векове не само в Ханаан и от евреите, но и от целия източен свят. Еврейските пророци стотици години преди това говорели за раждането на Месия, който ще избави света от греховете му и ще бъде могъщ Цар.

„Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира“.

Исая 9:6

Източните мъдреци също се взирали в небето стотици години, за да не пропуснат блясъка на ярката звезда - знак, че се е родил могъщ Цар. И когато тя действително изгряла, трима от тях се отправили със своите дарове към новородения Цар на света, следвайки звездата. Някои казват, че те дори били от различни страни – от Персия, Арабия и Етиопия и не са се познавали помежду си“…

„Но защо, защо било необикновено бебето? Нали и вие сте ме очаквали да се родя?“

„Да, мъниче, - отговаряла майка му и галела косата на своето любопитно дете. – Разбира се, че сме те очаквали, но не сме знаели дори дали ще бъдеш момче или момиче. – А това бебе било очаквано от всички много, много години преди да се роди, нещо като дядото на дядото на дядото на дядо Петър и още петдесет пъти по толкова. Защото хората мислели и вършели лоши неща и били тъжни, понеже не можели сами да спрат да ги правят. След като пораснало и станало млад мъж, Иисус можел да прощава грехове, да върши чудеса и имал много ученици, на които говорел как да се обичат и да си прощават, как да живеят в мир и без грехове, защото бил Син Божий. Казвал им и да не се страхуват от смъртта!“

„А какво е това смърт?“ – не преставало да пита мъничето…

„Това е обратното на живот. Я си представи, че всички деца в твоята детска градина се обичат и не се обиждат. Помагат на някое дете да научи буквите, другото – да смята, третото – да се зарадва ако е тъжно и му правят подарък. Всеки на всекиго казва нещо хубаво и прави нещо добро за другите.“

„Много ще е хубаво тогава…“ – радвало се детето.

„Така е. Божието Царство е нещо такова и всички копнеем да преживеем това. Мъничкото бебе, което се родило във Витлеем преди 2000 години, идвало да разкаже на хората за Царството на любовта и радостта. Затова то е дар за всички, и лично за теб и за мен. Ние нито го заслужаваме, нито можем сами да построим такова царство. Можем само да го приемем, защото отхвърлянето му означава да не се обичаме вече.“

„Мамо, искам винаги да ме обичаш, както и аз винаги ще те обичам!“ – обвило с ръце детето главата на мама и обърнало бузата си за целувка.

„Така ще бъде, детето ми! Честито Рождество Христово!“